Място на усмивки, обич и нови начала.
Имало едно време, в малкия, но жив град Червен бряг, училище, което не било просто сграда от тухли и вар. То било сърце – туптящо, будно и винаги отворено за детските стъпки, за смеха в коридорите и за първите трепети на знанието.
През далечната 1958 година, когато училището отворило врати за първи път, в класните стаи влезли първите деца – 278 ученици и 35 малчугани в детската градина. И оттогава, всяка есен, когато звънецът огласял двора, нови и нови поколения започвали своя път към света оттук.
Наречено на големия български поет Христо Смирненски, училището носи духа на младежкия устрем, борбеността и вярата в доброто бъдеще. Първите класни стаи били скромни, но светлината, която носели учителите и децата, озарявала целия град.
Всяко дете, прекрачило прага му, усещало нещо магическо – ръката на учителя, която го води към първите стъпки по пътя на знанието, със своите шумни коридори, с игрите в двора, с мириса на прясно изписани тетрадки и детския шепот преди изпитване. Тук се родили приятелства за цял живот и безброй мечти.
Някои си спомнят как училището ги научило на уважение и дисциплина, други усещат топлината на първите си победи и малките житейски уроци, дори когато били малки наказания или строг поглед – защото всичко било част от училищния ритуал на израстването.
Учителите – не просто преподаватели, а будители, вълшебници, учещи децата на знание, но и на чест, доброта и уважение. Думите им се помнят и днес – като малки светлинки, които никога не угасват.
Игрите в двора, първите проекти, концертите и празниците – всичко било създадено, за да растат децата не само в знание, но и в сърце. Днес светлите класни стаи се сменят с модерни лаборатории, компютърни кабинети и интерактивни дъски, но училището остава същото – дом, в който всяко дете получава грижа, подкрепа и внимание.
Сред учениците има и такива, чиито имена достигат далеч, като Карлос Насар – момчето от Червен бряг, което превзе света и издигна България на най-високото стъпало. Истинска гордост са и всички онези, които се връщат с усмивка, с благодарност и с желание да дават от себе си. Децата от миналото и настоящето се срещат в същите класни стаи, усещат същата топлина и се вдъхновяват от същия дух на общност и обич към знанието.
И когато залезът оцветява Червен бряг, в класните стаи остава смехът на децата, първите открития, приятелските прегръдки, игрите по коридорите и ароматът на старата библиотека. Училището е живо, не е просто място за учене, а приказка, която продължава да се разказва, дом на надежди и мечти, където всяко дете намира част от себе си.
С традиции в миналото, със стабилност в настоящето и поглед към бъдещето, ОУ „Христо Смирненски“ остава символ на знанието, общността и гордостта на града – място, което никога не забравяш и винаги носиш в сърцето си.
